ain't no sunshine when she's gone and she's always gone too long ;; [admin's character]

АЛЯСКА ВЕРЛАК


"… човек не иска вечно да съзерцава залеза.
Кой желае един залез да трае дълго?
Кой иска все да е топло? Кой иска въздухът непрекъснато да благоухае?
След време човек престава да го забелязва. По-приятно е залезът да трае една, до две минути.
След това искаш да стане нещо друго.
Разбираш ли, такъв е човекът.” - Рей Бредбъри

19.
Писателка/ танцьорка.

Дълга къдрава кестенява коса, съчетана с красиви магически очи в цвят на шоколад, в които се отличават миниатюрни златисти отблясъци. Правилни черти, изписани скули. Слаба и стегната фигура, дължаща се на постоянните танци. Аляска е висока около 1.98. Походката и движенията й биват гранциозни и внимателно предвидени. Ръцете й биват нежни, завършващи с пръсти на пианистка. Усмивката й, завладяваща, лукава и неустоима, може да подлуди всеки мъж.

Арогантна. Емоционална. Избухлива. Темпераментна. Пламенна. Аляска има изключително много лоши черти, които, за съжаление, преобладават в характера й. Обича да се налага и да командва, в кръвта й е. Нали знаете какво казват? Кръвта вода не става. През повечето време е доста саркастична, уверена е в себе си, не мисли, че нещо може да я спре.

Тя е от момичетата, които биха запалили къщата ти, ей така, за удоволствие. Имало е много гаджета, но никога не се е влюбвала, защото е научена, че любовта само съсипва. Не се страхува от нищо. Чувала е думата “страх”, но избира да вярва, че просто не й приляга.

Аляска е обсебена от свободата. Не принадлежи на никого и не смята да променя това. Вече няма какво да губи. Не иска нищо, освен да превърне живота си в произведение на изкуството.

Аляска Верлак е родена в Лондон през 1901. Израстнала е в богато семейство, отгледана е подобаващо, но това определено не я прави поредното разглезено момиченце. Нищо никога не й е липсвало, е, освен любов. Не познава майка си, а баща й е замесен с мафията. Изключително клиширано, което често събужда ирония у нея. На 16 тайно заминава за Париж при по-големия брат си Натаниел и се установява при него с надеждата да пробие като писателка. В началото всичко изглежда прекрасно. Среща нови хора, обикаля баровете, пише, забавлява се... Но година по-късно брат й бива убит, отивайки си заедно с мечтите й. Оставя я сама, объркана и съсипана.

За да се издържа Аляска постъпва в кабарето "Мулен Руж" като танцьорка, но бързо се издига до любимка на служителите и клиентите. Това става основната й работа, писането се превръща само в нейно хоби. Извън работното й време се проявява й като компаньонка на по-богатите клиенти и спонсори. Бе зимата на живота й, а мъжете, които срещаше бяха нейното единствено лято. Бе загубила всичко. Единственото, което й бе останало, бе красотата. За няколко месеца бързо забогатява и успява да си стъпи на краката. Имаше хора, които я сочеха с пръст. Такива, които не одобряваха действията й. Не харесваха начина й на живот. Но как да обясниш на хора, които никога не са изпитвали същото? Те си нямат и на идея какво е да търсиш сигурност, когато вече отдавна си я изгубил. Прекъсва връзките си с почти всичките си приятели. Единственото момиче, с което продължава да комуникира, е Алеса Фиоре.




“Никой не избира злото, защото е зло.
Той просто го бърка с щастието – доброто, към което се стреми”
- Мери Уолстънкрафт